Кучкарската етика
За щастие не слушах и не изпълнявах подобни съвети дълго време, защото имах огромния късмет да науча, че има кучешки училища и да попадна в най-адекватното училище с най-добрия учител. Тогава започнах да уча наистина за живота с куче, как се случва той, кое е добре и кое не чак толкова, както за кучето, така и за мен. Започнах да подбирам източниците, от които да се информирам и малко по-малко се научих да отсявам полезната информация за живота с куче от водопадите с некачествена информация, които ни заливат.
Научих много неща.
Аз съм центъра на кучешката вселена. Кучето ми предпочита разходката с мен, играта с мен, комуникацията с мен, пред това да тича безцелно с 10 или 20 “добри” и “възпитани” кучета в парка.
При мен и с мен кучето е на сигурно и спокойно място.
Кучето ми не ходи и не досажда на други кучета, хора и т.н.
На обществени места, където има хора, кучета, оживено движение държа кучето си на повод - най-вече за негова сигурност и безопасност.
Пускам кучето си да “играе” без повод само на безопасни за него места.
Подбирам с какви и кои кучета евентуално да “играе” кучето ми.
“Играта” не се случва на всяка цена, не е и крайно необходима.
Не “запознавам” кучето си с всички кучета навън и не позволявам всички кучета да се “запознават” с моето. Не е необходимо. И аз не държа да познавам всички хора, с които се разминавам по улиците.
Научих, че в кучкарството има определени правила и норми, които ако спазваме живеем спокойно, ако не - има напрежение.
Научих се да подбирам здравословна храна, натурални лакомства, натурални добавки за кучето си. Научих се да не давам лекарства на кучето за щяло и нещяло и от далеч да усещам на кои ветеринари мога да поверя грижите за него и на кои не.
Естествено всичко това се случи след много проби-грешки и доста поета и осмислена информация.
Убедена съм, че всичко, което правя за доброто на моето куче има смисъл.
Моето куче не е перфектното куче. То има своите особености. То е обучено, то е спокойно, в някои случаи дори прекалено нереагиращо на неща от външния свят, включително и на мен. Има и своите страхове и фобии - страх го е от мухи и от силни гърмежи (заря, пиратки, фойерверки и т.н.), сигурно и от още нещо, за което не се сещам в момента. Не понася кучета, особено мъжки, които навлизат в неговото лично пространство и го притесняват, когато е на повод или пък си релаксира. Моето куче не ходи да досажда на други кучета или хора, независимо, дали е на повод или без. Моето куче не напада първо. То не проявява агресия към хора.
Какво се случва обаче, когато моето куче попадне в некомфортна за него ситуация - хора и пуснати безконтролно “добри” и “възпитани” кучета на едно място, които навлизат в личното му пространство и го притесняват. Моето куче реагира - започва да лае и да ръмжи кучетата, които му досаждат. Тогава всички погледи се обръщат към мен и стопаните на “добрите”, пуснати безконтролно кучета започват да ме питата защо кучето ми реагира по този начин, защо е зло, злобно и т.н.
От една страна аз съм причината да се случва описаното по-горе, защото съм причинила на моето куче подобна заобикаляща го среда, но пък от друга страна се опитвам да вярвам в разума и етиката на хората и в това, че когато на едно място има много хора и кучета е добре кучетата ни да бъдат на повод и под наш контрол.
Случвало ми се е много пъти да вървя по улицата с кучето ми, което разбира се е на повод. Срещу мен идва друг човек с куче. Аз прибирам кучето си близо до мен и му задавам команда да върви редом. То върви и не обръща внимание да другото куче. Другото куче обаче на отпуснат повод, директно връхлита при моето, моето реагира и съответно стопанина на другото куче започва да реди по мой адрес китни-цветни непристойни думички. Защо?
Живеем в странно време и в странен свят. Всеки човек има своите права, но и своите задължения. Представете си колко добре би било, ако се съобразяваме един с друг, ако сме етични и толерантни не само в отношенията по между си, а и навсякъде. Спазването на елементарните етични норми и съобразяването с другия човек, с другото куче, с онова улично коте, с всяко същество и т.н. са изключително важни, за да живеем в един по-добър и спокоен свят. Не е трудно. Необходимо е да имаме разбиране, да сме отговорни и емпатични към другите, макар понякога те да излизат извън нашите рамки и норми. Нека опитаме!
