Да позволим на кучетата си да бъдат кучета
Светът, в който живеем в момента се променя твърде динамично. Това неминуемо води до различни течения, учения, дори и моди в отношението към домашните любимци кучета. Все повече се забелязва тенденция, в която кучетата биват възприемани като хора, приписват им се човешки качества и черти, биват наричани деца, а стопаните им влизат в ролята на майка и баща. На пръв поглед това може да изглежда мило и симпатично, но дали наистина е добре за домашните любимци? Дали с подобно отношение не им вредим повече, отколкото да им помагаме да се адаптират успешно в нашата среда, дали не проектираме в тях твърде много очаквания, които те обаче не могат да изпълнят, защото не са хора?
Преди хилядолетия, когато човекът одомашава вълкът и го прави свой другар - куче, това се е случило с определени цели - помощ в лова (осигуряване на прехраната), охрана на дома от диви животни, нашественици и други неприятели и т.н. Т.е. всяко куче е имало свое предназначение и работна задача, която да изпълнява. Именно това е съхранило кучетата в хилядолетията и благодарение на работата, която са вършили са селектирани различните породи, които познаваме в наши дни - за лов, охрана, пастирски и т.н.
С развитието на света обаче, все по-малко кучета имат своето работно предназначение и все повече от тях, независимо от породата си или безпородни се превръщат в домашни любимци. Т.е. човекът ги превръща в такива и ги лишава от правото им да изпълняват ролята, за която са създадени.
Какво правим ние с кучетата си? Вкарваме ги в домовете си, качваме ги на диваните и започваме да им приписваме човешки качества и да имаме човешки очаквания към тях. Напълно забравяме, че кучетата са кучета и нямат нужда да бъдат човеци, те имат нужда да правят своите си кучешки неща. Кучето е най-добър приятел на човека - широко пропагандирана и използвана фраза - така е, но дали ние сме най-добрите приятели на кучетата, имайки предвид начинът и ситуациите, в които ги принуждаваме да живеят?
Кучетата имат нужда да работят, за да бъдат щастливи, дори и най-малките и декоративни породи. Ако не можем да им осигурим адекватни занимания, свързани със спецификата на определената порода, ние сме длъжни да помислим за алтернативи, за да може кучето ни да живее пълноценно и забавно. Гушкането на дивана, спането с кучето и говоренето като на човек (“сега мамо ти защо направи това, не лай по тези кученца, мамо, виж те колко са добрички и възпитани”) е изключително деструктивно поведение от наша страна по отношение на кучето. Кучето не е човек, то не е и наше дете, то просто е куче и има своите кучешки нужди. Всеки стопанин на куче трябва да разбере това и още с взимането на малкото животно у дома да започне да се отнася сериозно и уважително към природата и нуждите му.
Кучето ни няма как да разбере, че леглото и аксесоарите, които сме му купили са скъпи или евтини, че автомобилът, в който го возим е стар или нов, че жилището, в което живеем е луксозно или по-обикновено, пък и това не го интересува, ама никак. Кучето иска да задоволява кучешките си нужди и да работи. Когато не му осигуряваме работа и не задоволяваме нуждите му, не ангажираме достатъчно тялото и ума му, то започва да руши. В никакъв случай обаче то не прави тези неща на пук или нарочно, то ги прави, защото му е скучно и защото не му е осигурена работа - както физическа, така и психическа. Колкото по-бързо ние хората - стопани на кучета разберем и осмислим това, толкова по-добре за нашите любимци.
Кучето се интересува от това, което ние му даваме като полезно време заедно, като игра, като хубаво усещане. А от времето заедно ние трябва да се възползваме и да запознаем кучето със заобикалящата ни среда - различните случки навън като предмети, движение, шумове, климатични условия, запознаване с други хора и животни (но не игри с други кучета на всяка цена), опознаване на различни пространства, изграждане на взаимно доверие, чрез адекватно обучение, забавни игри, общуване и т.н. Трябва да направим така, че кучето да има безрезервно доверие в нас и да знае, че може да разчита за всичко и във всеки един момент. За целта ние трябва да бъдем интересни и забавни, трябва да бъдем центъра на неговата Вселена. А това, скъпи хора, се получава с работа с кучето, а не само с мило и добро отношение и след това учудване от типа: "аз му давам и осигурявам всичко, а то не ме слуша"… Две разходки на ден и даване на храна по час, определено не са достатъчни за кучето, та ако ще то да живее в най-готината къща и да има всички играчки от зоо магазина у дома на пода. Приключвам тук темата и оставям поле за размисъл.
