За успешното съжителство между Шибите и хората
Имах известно колебание, дали да пиша този текст или не, но в крайна сметка реших да споделя, може да се окаже полезен на някой. Както и друг път съм казвала, взимането на бебе куче у дома, в нашия случай Шиба ину, но и каквото и да е друго куче е много вълнуващ момент. При повечето хора или семейства това действие е обмислено и добре преценено, но при други кученцето идва спонтанно и те не са особено подготвени за този момент. Под подготовка имам предвид, не закупуването на предмети за бита на кучешкото съществуване – легло, купички, играчки и т. н, а липсата на нагласа и знания как да осигурим на това куче качествен живот и как ние да се чувстваме добре заедно.
Ако малкото кученце идва от добро място – лицензиран FCI развъдник за породата, в който селекционерите разбират от работата си, то ще има минимална първоначална социализация и обучение, това дава известно предимство и спокойствие на новите стопани. Ако кученцето е от пъпи мил или дворно развъждане и е попаднало при Вас на 35-40 дни, тогава не може да разчитате на нищо, освен че получавате едно стресирано малко животинче, отделено от майка си твърде рано, на което дълго време ще Ви се наложи да бъдете майка, кучешко другарче, обслужващ персонал и т.н., т.е. ще трябва да го научите на всички неща, на които в нормална ситуация и нормален развъдник биха го научили себеподобните му.
Добре би било и в двата случая, преди кученцето да дойде в дома Ви да сте прочели определена литература по темата, да сте се консултирали с ветеринар, с треньор на кучета за това как да действате от ден едно нататък, за да осигурете добро качество на живот на кучето си. Под добро качество тук визирам не само качествена храна, аксесоари и ветеринарни грижи – това са задължителни компоненти, а възпитание, социализация, игри и разходки. Добре е още от самото начало да се захванете с възпитанието и обучението на кученцето. За целта, особено ако нямате опит, намерете правилният треньор, който да Ви насочва и да Ви помага. Не разчитайте на групи за обучение на кучето във Фейсбук или на YouTube уроци, не че е невъзможно да обучите кучето си така, но въпросът е на каква цена. Предполагам, че не желаете кучето Ви да бъде „опитно зайче“ и да действате на принципа „проба-грешка“. Обучението на кучето започва с обучението на неговите стопани.
В началото, докато кучето е малко и безобидно повечето нови стопани, без особен опит с породата неглижират обучението, защото кученцето не е конфликтно, радва се на всички хора и кучета, подскача като направи контакт. Кученцата са водени най-често с нагръдник и автоматичен повод – два аксесоара, които в никакъв случай не подпомагат контрола над кученцето на стопаните. Кученцата не се пускат от повода или се пускат рядко, защото се хващат трудно, все пак в Интернет им се носи славата не бегълци и биват оставяни да се опъват на нагръдника и да теглят повода, колкото им харесва. Евентуално се пускат в кучешки ограждения, заедно с още много кучета, които до едно време са толерантни с тях, но някъде около навършване на годинка, започват да стават скандали и боеве и тези Шиба стопани започват да обикалят загражденията отдалеч, а кучето е обречено от тук нататък цял живот да се тегли на нагръдника и да разтяга автоматичния повод. Същите тези кученца се оставят да доминират у дома, хранят се от масата, налагат се над стопаните си – все неща, които не бива да се толерират и да се поощряват.
Та в началото, докато кученцето е малко е добре да се захванете с адекватното му обучение. Да му покажете какво е позволено и какво не у дома, да го научите да върви правилно с нашийник на обикновен лентов повод, да изпълнява команди, да се отзовава на повикване от Ваша страна, да не поощрявате доминантно поведение и да не оставяте кучето да решава само в определени ситуации – например, когато при среща с друго куче видите, че назрява конфликт. В подобна ситуация не оставяйте кучето Ви да опъва повода и да лае, а привлечете вниманието му върху себе си и прекратете конфликта в зародиш, така на един по-късен етап никой няма да пострада.
Шиба ину са силно доминантна порода и ако първоначалното обучение и добра и успешна социализация бъдат пропуснати, след това става изключително трудно. Когато кученцето дойде при Вас и вече може да излиза навън е добре да му създавате положителни емоции, особено на местата, където се очаква то да изпитва стрес – ветеринарната клиника, груминг салона и т.н. Може по време на разходка да минавате през посочените места, да влизате вътре, да давате наградки и да си тръгвате. Ветеринарите и персонала на клиниките в повечето случаи са добри и отзивчиви хора, може да ги помолите да обърнат за кратко внимание на кученцето, да му се порадват и т.н., така когато Ви се наложи да отидете наистина на ветеринар няма да има стрес, треперене и писъци. Отделно у дома, приучете кученцето да го докосвате – задържайте в ръка лапичките му, пипайте ноктите му, галете гръбчето, коремчето, пипайте опашката, ушите, внимателно отваряйте устата, разглеждайте и пипайте зъбите – всичко това много внимателно и търпеливо.
Когато отглеждаме Шиба ину, описанието на характера на кучето в Интернет не бива да бъде наше оправдание за неглижирането на възпитанието и социализацията му. Вярно е, че генетичният фактор е много силен, но при една добре и качествено свършена работа от наша страна може да имаме добре възпитано и социализирано куче, което изпълнява команди, разхожда се свободно без повод, има прилично общо послушание, спокойно е и приема безропотно срещите с ветеринари, грумъри, деца, непознати хора и т.н. Според мен в този случай гените и характерът на кучето са около 10%, останалите 90% показват нашето отношение и труд. Затова нека бъдем отговорни, първоначално в изборът и подготовката за отглеждане на Шиба ину и след това по време на съвместния си живот с кучето.
