За възрастта на кучетата-родители в лицензираните развъдници
В настоящият текст искам да обърна внимание на нещо много важно, за което трябва да се поинтересувате, ако сте решили да бъдете стопанин на Шиба ину от лицензиран FCI развъдник, какъвто всъщност е единственият начин да имате куче от определена порода, а именно на колко години е майката на Вашето проекто кученце, кога е заплодена за първи път и колко пъти е раждала. Също така е добре да попитате каква е практиката на развъдника - по колко пъти в живота си раждат женските кучета, генерално кога ги заплождат за първи път и кога ги спират от развъдна дейност, какво се случва с мъжките и женските кучета на развъдника, когато бъдат "пенсионирани". На първо четене нещата, за които се отнася настоящата публикация може да Ви изглеждат абсурдни, но те всъщност са много важни, защото отношението към кучетата в развъдника е това, което отличава селекционера на кучета „breeder“ от дворния развъдчик “back yard breeder” или фермите за кучета “puppy mill”.
Най-етично и здравословно е женските кучета в определен развъдник да не бъдат заплождани преди трето разгонване, дори най-добре е да се изчака кучето да навърши две годишна възраст, за да порасте и да се развие напълно и след това да бъде заплодено. В добрите развъдници, които държат на здравето на своите животни, женските кучета раждат максимум три до четири пъти в живота си, и то не на поредни разгонвания, а с почивки и след това биват изваждани от развъдната програма и „пенсионирани“. Много от тези развъдници след изваждане от развъдната програма кастрират кучетата си и ако нямат възможност да се грижат за тях в семейна среда ги подаряват или продават за символична сума на добри семейства, които се грижат адекватно за животните да края на дните им. По правилата на FCI не е препоръчително една женска да ражда след навършване на 8 годишна възраст. Напредналата възраст, както и множеството кучила отслабват организма на майката и има опасност здравословното й състояние рязко да се влоши, както и да не може да износва добре бебетата, да ги ражда привидно здрави, но в бъдеще и при тях да възникват различни здравословни проблеми.
При мъжките разплодни кучета също възрастта трябва да бъде съобразена с тяхното развитие и порастване. Най-ранна възраст, в която един мъжки може да започне да запложда женски е една година и три месеца, но е по-добре да е по-голям, поне на година и половина, с оглед пълното му развитие и здравето на бъдещото поколение. Ако здравословното състояние на мъжкото куче е отлично, няма крайна възраст, на която то трябва да бъде спряно от развъдна дейност, но повечето добри и етични развъдчици „пенсионират“ и кастрират мъжките си кучета на седем-осем годишна възраст и ако нямат възможност да се грижат в домашни условия за тях ги подаряват или продават на символична цена на добри семейства.
Поради написаното по-горе, всеки бъдещ стопанин, който иска да има етично развъдено и здраво кученце длъжен да се интересува от определени неща за родителите. Възрастта, в която се заплождат и броя раждания на една женска, наистина са важни и съществени. Не бих взела куче от развъдник, в който практиката е женските кучета да раждат през разгонване или на всяко разгонване, по 7-8 и повече пъти в живота си. Не бих взела куче, ако майката е твърде млада (под две години) или на пределна възраст (над 7-8 години) и е имала над 4 кучила, защото подобно отношение към животните не е добро, не е етично и е породено само и единствено от желанието за изкарване на пари и няма отношение към запазването на качествата на породата и обичта към кучетата.
